моят блог ...: 2008

четвъртък, септември 18, 2008

За Разсъжденията

Здравейте! Отдавна не бях пускала нищо тук, защото не бях срещала нещо, което да ме впечатли особено. Скоро, обаче, попаднах на тази притча, която много ми хареса и реших да я споделя и с вас:

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде... Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали :
- Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.

- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия , това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва ?
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си.
Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът- фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга ?!
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав- 11 прекрасни коня, нима това не е благодат !
След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят :
- Прав беше старецът. Това не е благословия, а нещастие.
- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие? Кажете, просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца, обаче, останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали :
- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нащите - не знаем. Твоето е благословия.
Старецът отвърнал :
- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моя син си е останал в къщи. Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност , пътешествието никога не свършва ; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ...

http://truden.com/modules.php?name=News&file=article&sid=134
Всъщност го намерих от друг сайт, но така или иначе беше даден този източник...

петък, февруари 29, 2008

Приказка за кармата

И така продължавам с още една приказка, на която случайно попаднах днес и която много ми хареса:

Приказка за кармата

Имало едно време един убиец. Препитавал се цял живот с това – да убива по поръчка. Един ден убиецът се замислил за смисъла на живота си и решил да го промени. Но не знаел как. Затова отишъл в Голямата планина, където живеели мъдреците, да поиска съвет. Речено – сторено. Намерил един възрастен мъдрец с побеляла брада. Разказал му живота си и казал, че иска да получи опрощение за греховете си и да заживее праведно, но не знае как да стане това. Мъдрецът му отговорил:
- Намери, сине, нива на кръстопът. Направи си колиба, заживей в нея, а на нивата всяка година сади бостан. Раздавай на всеки пътник, който мине, по една диня, да си разкваси устата. А тази пръчка – и мъдрецът извадил от огнището една обгорена пръчка – бучни до колибата си. Когато се раззеленее тази пръчка, ще знаеш, че Господ ти е опростил греховете. От там нататък живей където искаш по Божиите закони.
Взел убиецът пръчката и си тръгнал. Намерил нива на кръстопът, направил си колиба, бучнал пръчката до нея и започнал година след година да отглежда дини и да раздава на пътниците. Така минали повече от десет години. От време на време поглеждал убиецът към пръчката, но тя нямала никакво намерение да се раззеленява.
Един ден минал конник. Той много бързал и на виковете на убиеца не обърнал никакво внимание. Изведнъж незнайно защо убиецът много се ядосал, взел си пушката и застрелял конника. След секунди сякаш изтрезнял, стреснал се от злодеянието си, чудел се какво да прави, тюхкал се за прахосаните напразно години, но изведнъж погледът му попаднал на пръчката и о, чудо – на нея се зеленеели няколко младички листенца. Останал много изненадан убиецът и не знаел какво да мисли. Грабнал се той и тръгнал към Голямата планина – да пита Мъдреца. Речено – сторено. Отишъл, намерил същия Мъдрец, разказал му какво се е случило и го попитал:
- Кажи ми, моля ти се, как стана така, че аз толкова години правих добро на хората и Господ не ми опрощаваше греховете, а сега, когато убих човек, той ми ги опрости?
- Не се тревожи, сине. Господ ти опрости греховете, защото този конник бързаше за съседното село да разтури сватба между двама млади. А няма по-голям грях от това да разделиш две души, които се обичат.

разказана от Зл. Андронова

Малки календарчета

Таекуондо-клуб "Атила"
Taekwondo club Attila

АТАКА Долна Митрополия
ATAKA Dolna Mitropolia

Фризьорски салон "Класик"
"Classic" hairstyling

Еко лайф
Eco life

ЕТ "Ивайло Иванов" - Луковит
ST "Ivajlo Ivanov" - Lukovit

Ноктопластика и фризьорски
салон "Лорет" - 2 варианта
Nailplastic and hairstyling "Loret" -
2 variations

Оръжеен магазин "Чар-50" Плевен
Weapon store "Char-50" Pleven

вторник, февруари 19, 2008

Живот със съдържание

Живот със съдържание

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.

После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.

Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".

Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.

Студентите се разсмяха.

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."

И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.

Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.

Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."

Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"

Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

понеделник, февруари 18, 2008

Приказката за тримата братя....

Ето и втората приказка, която може би много от вас вече знаят, но все пак, за тези които не са чели книгата, ето и приказката:

„Имало едно време трима братя, които пътували по самотен, ветровит път по здрач.
По едно време братята достигнали река, твърде дълбока, за да бъде прегазена и твърде опасна, за да се преплува. Както и да е, тези братя били учили магически изкуства и те просто размахали техните пръчки и направили така, че да се появи мост над коварната вода. Те били вече по средата му, когато пътят им бил преграден от фигура с качулка. И Смъртта им проговорила. Тя била ядосана, защото била измамена от трите нови жертви, пътниците обикновено се давели в реката.

Но Смъртта била лукава. Тя се престорила, че поздравява тримата братя за тяхната магия и казала, че всеки е спечелил награда, затова, че е бил достатъчно умен да й се изплъзне. И така най-големият брат, който бил войнствен мъж, поискал магическа пръчка, по-могъща от всяка съществуваща досега: пръчка, която винаги да печели дуели за своя собственик, пръчка, достойна за магьосник, надвил Смъртта. Така че, Смъртта отишла до един бъзов храст на брега на реката, изработила пръчка от клоните му и я дала на най-възрастния брат. Тогава вторият брат, който бил арогантен човек, решил, че иска да унижи Смъртта още повече и поискал силата да връща другите от Отвъдния свят. Смъртта вдигнала камък от речния бряг и го дала на втория брат и му казала, че камъкът има силата да съживява мъртвите. И тогава Смъртта попитала третия, най-малък брат, какво иска. Най-малкият, който бил и най-скромен и най-мъдър сред братята, не се доверил на Смъртта. Така, че той поискал нещо, което да му позволи да си тръгне от това място, без да бъде последван от Смъртта. И Смъртта, с особено нежелание, му подала собствената си мантия-невидимка.

Тогава Смъртта застанала отстрани и разрешила на тримата братя да продължат по своя път, а те разговоряли с почуда за приключението, което преживели и се възхищавали на даровете от Смъртта.

Когато му дошло времето, братята се разделили, всеки в своята посока.

Първият брат пътувал още една седмица и достигнал до отдалечено село, издирвайки магьосник, с когото бил във вражда. Естествено, с Могъщата пръчка като негово оръжие, той не можел да загуби дуела с този магьосник. Оставяйки своя враг мъртъв на пода, най-възрстният брат отишъл в една страноприемница, където се похвалил с мощта на своята пръчка, която самият той бил откраднал от Смъртта и как го правела напобедим. Същата вечер друг магьосник пропълзял дебнешком при най-стария брат, след като той си легнал, пиян от виното. Крадецът взел пръчката и с добре премерено движение прерязал гърлото му. И така Смъртта прибрала първия брат при себе си.

Междувременно, вторият брат пътувал към дома си, където живеел сам. Тук той извадил камъка, който съживява мъртвите и го завъртял три пъти в ръката си. За негова изненада и удоволствие, фигурата на момичето, за което се е надявал да се ожени, преди нейната ненавременна смърт, се появила веднага пред него. Тя все още била тъжна и хладна, отделена от него от завеса. Той мислел, че тя се е върнала в света на смъртните, но в действителност тя не принадлежала на това място и страдала. Накрая, вторият брат, полудял от безнадежден копнеж по нея, се самоубил, за да бъдат най-после заедно. И така Смъртта прибрала втория брат при себе си.

Смъртта търсела третия брат с години, но била неспособна да го намери. Те се срещнали едва, когато достигнал дълбока старост, той дал мантията невидимка на своя син. Тогава приветствал Смъртта като стар приятел и я последвал доброволно и като равни те напуснали този живот.“

/из"Историята на тримата братя"-
"Хари Потър и Даровете на смъртта"/

сряда, февруари 13, 2008

Привет!

Здравейте и добре дошли в моя блог!
Тук ще се постарая да поствам от време на време по нещо, което си заслужава да бъде прочетено или просто видяно - интересно, поучително, забавно и т.н. И така, ето с какво искам да ви приветствам за добре дошли - може да сте я чели някъде (все пак не съм си я измисляла аз), но на мен ми е особено любима и затова реших да започна с нея:

ПРИКАЗКА ЗА МЕЧТИТЕ

Както разказва една древна легенда, някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дръвчета. Всеизвестно е, че кедрите растат много, много бавно, тъй че нашите три дървета прекарали цели векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.

Те видели, как на земята на Ливан пристигнали пратениците на цар Соломон и как после в битки с асирийците тази същата земя се обляла в кръв. Срещнали се лице в лице със заклетите врагове Йезавел и пророк Илия. Пред погледите им била измислена азбуката. Дивели се, гледайки как покрай тях минават кервани, натоварени с чудни тъкани.

И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.

-След всичко, на което станах свидетел - казал първият,- аз бих искал да се превърна в трон, на който да седне най-могъщият цар на Земята.

-Моето желание е да стана частица от нещо, което завинаги да преобрази Злото в Добро- обадил се вторият.

-Колкото до мен - проговорил третият,- аз бих желал всеки път, когато хората погледнат към мен, да си спомнят за Бога.

Изминали години, години. И ето че най-сетне в гората пристигнали дървосекачи. Те отсекли кедрите и ги нарязали с триони на дървен материал.

Всеки кедър си имал своето съкровено желание, но реалността никога не пита за какво мечтаем.

Първият кедър станал на обор, а от отпадъците му направили ясла.

От второто дърво сглобили груба дървена маса, която продали на един търговец на мебели.

Гредите от третия кедър така и не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги прибрали на склад в един голям град.

Горестно заоплаквали съдбата си трите кедъра: "Нашата дървесина беше толкова хубава! Но така и никой не й намери достойно приложение..."

Времето минавало. И веднъж, в една звездна нощ съпружеска двойка, останала без подслон, влязла да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била в напреднала бременност. Същата тази нощ тя родила син и го положила в яслите върху мекото сено. И в този миг първият кедър разбрал, че мечтата му се сбъднала: той послужил да поеме най-великият Цар на Земята.

Няколко години по-късно, в скромен селски дом хора седели около масата, направена от дървесината на втория кедър. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи над хляба и виното, поставени върху масата. И изведнъж вторият кедър разбрал, че точно в този момент той крепи върху себе си не само чаши с вино и блюдо с хляб, но и съюза между Човешкото и Божественото.

На следващия ден от две дъски на третия кедър сглобили кръст. След няколко часа довели окърваен човек и го заковали за кръста с гвоздеи. Третият кедър се ужасил от предопределението си и започнал да проклина своята жестока участ. Но не минали и три дни и той разбрал подготвената му съдба: човекът, висял на кръста, станал Факел на Света. Кръстът, сглобен от дървесината на третия кедър, се превърнал от оръдие на мъчението в символ на тържеството.

Така се осъществила ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял.