Приказката за тримата братя....

Ето и втората приказка, която може би много от вас вече знаят, но все пак, за тези които не са чели книгата, ето и приказката:

„Имало едно време трима братя, които пътували по самотен, ветровит път по здрач.
По едно време братята достигнали река, твърде дълбока, за да бъде прегазена и твърде опасна, за да се преплува. Както и да е, тези братя били учили магически изкуства и те просто размахали техните пръчки и направили така, че да се появи мост над коварната вода. Те били вече по средата му, когато пътят им бил преграден от фигура с качулка. И Смъртта им проговорила. Тя била ядосана, защото била измамена от трите нови жертви, пътниците обикновено се давели в реката.

Но Смъртта била лукава. Тя се престорила, че поздравява тримата братя за тяхната магия и казала, че всеки е спечелил награда, затова, че е бил достатъчно умен да й се изплъзне. И така най-големият брат, който бил войнствен мъж, поискал магическа пръчка, по-могъща от всяка съществуваща досега: пръчка, която винаги да печели дуели за своя собственик, пръчка, достойна за магьосник, надвил Смъртта. Така че, Смъртта отишла до един бъзов храст на брега на реката, изработила пръчка от клоните му и я дала на най-възрастния брат. Тогава вторият брат, който бил арогантен човек, решил, че иска да унижи Смъртта още повече и поискал силата да връща другите от Отвъдния свят. Смъртта вдигнала камък от речния бряг и го дала на втория брат и му казала, че камъкът има силата да съживява мъртвите. И тогава Смъртта попитала третия, най-малък брат, какво иска. Най-малкият, който бил и най-скромен и най-мъдър сред братята, не се доверил на Смъртта. Така, че той поискал нещо, което да му позволи да си тръгне от това място, без да бъде последван от Смъртта. И Смъртта, с особено нежелание, му подала собствената си мантия-невидимка.

Тогава Смъртта застанала отстрани и разрешила на тримата братя да продължат по своя път, а те разговоряли с почуда за приключението, което преживели и се възхищавали на даровете от Смъртта.

Когато му дошло времето, братята се разделили, всеки в своята посока.

Първият брат пътувал още една седмица и достигнал до отдалечено село, издирвайки магьосник, с когото бил във вражда. Естествено, с Могъщата пръчка като негово оръжие, той не можел да загуби дуела с този магьосник. Оставяйки своя враг мъртъв на пода, най-възрстният брат отишъл в една страноприемница, където се похвалил с мощта на своята пръчка, която самият той бил откраднал от Смъртта и как го правела напобедим. Същата вечер друг магьосник пропълзял дебнешком при най-стария брат, след като той си легнал, пиян от виното. Крадецът взел пръчката и с добре премерено движение прерязал гърлото му. И така Смъртта прибрала първия брат при себе си.

Междувременно, вторият брат пътувал към дома си, където живеел сам. Тук той извадил камъка, който съживява мъртвите и го завъртял три пъти в ръката си. За негова изненада и удоволствие, фигурата на момичето, за което се е надявал да се ожени, преди нейната ненавременна смърт, се появила веднага пред него. Тя все още била тъжна и хладна, отделена от него от завеса. Той мислел, че тя се е върнала в света на смъртните, но в действителност тя не принадлежала на това място и страдала. Накрая, вторият брат, полудял от безнадежден копнеж по нея, се самоубил, за да бъдат най-после заедно. И така Смъртта прибрала втория брат при себе си.

Смъртта търсела третия брат с години, но била неспособна да го намери. Те се срещнали едва, когато достигнал дълбока старост, той дал мантията невидимка на своя син. Тогава приветствал Смъртта като стар приятел и я последвал доброволно и като равни те напуснали този живот.“

/из"Историята на тримата братя"-
"Хари Потър и Даровете на смъртта"/